Плоски линейни двигатели vs. Сачмено-винтови двойки
Могат ли сачмено-винтовите задвижвания правилно да извършват микродвижения от
1…2 микрона (или подмикрона), ако луфтовете и съответно
хлабините в тях са няколко пъти по-големи?
Сачмено-винтовите двойки (СВД) са сложни механизми с многоетапна верига на преобразуване на енергията – първо в въртеливо движение, а след това от въртеливо в линейно – съпроводени с луфтове, голяма мъртва зона и неравномерни, груби подавания. Налице е значително забавяне между командния импулс и започване на движението – както при потегляне, така и при всяка смяна на посоката. А ако в такова задвижване има и редуктори (ремъчни или зъбни), тези закъснения нарастват почти до празни паузи в работата:
команден импулс
![]()
взаимодействие на енергиите
на магнитните полета
![]()
въртене на ротора на двигателя
![]()
(работа на ремъчен или зъбен
редуктор, ако има такъв)
![]()
въртене на сачмено-винтовата двойка
![]()
луфт в сачмено-винтовата двойка
![]()
линейно движение
(движение чрез СВД)
Голямо разстояние
от команда
до изпълнение!!
Линейните задвижвания с плоски линейни двигатели представляват изключително опростена конструкция с безконтактно предаване на сила – директно задвижване, без каквато и да е кинематична верига за преобразуване на енергията в движение и въртеливото движение в линейно. Няма луфтове, мъртва зона или неравномерни, накъсани подавания. Всъщност подвижната част на линейния двигател е и самото задвижващо тяло. Всичко, което се случва при изпълнение на всяко движение, е:
команден импулс
![]()
взаимодействие на енергиите
на магнитните полета
![]()
линейно движение
И това е всичко!
Едва миг
от заповедта
до изпълнението!
Линейни двигатели
коригират разстоянието
100 пъти в секунда
с обратна връзка
и линейни скали с разделителна способност
10 нанометра